Кайта – Интервю с Адриана Дал Борго
Кайта танци в Зала „Мандала” в Кандролинг
Хармония с песни и танци
Чьогял Намкай Норбу отговаря на въпроси относно Кайта радостни танци
Адриана Дал Борго: “… Маестро, веднъж казахте, “Кайта е нашата собствена мелодия”, в смисъл че е свързана с нашия вътрешен … с нашия таен … звук?”
Чьогял Намкай Норбу: “Всичко е свързано, защото живеем на материално ниво. После от тайното (ниво) възниква вътрешното и от вътрешното възниква външното, и всичко това е свързано. Всъщност за да се постигне хармония във физическото тяло, трябва да стигнем до материалното (ниво).
Адриана: “Опитвам се да разбера как да обясня …”
ЧНН: “ Можем да го кажем по-просто. Например в учението считаме, че реалното състояние винаги е празнота. Можем да кажем така. Но как тази празнота проявява собствената си енергия? Проявява се чрез звук. Днес дори учените говорят за това.
И как се проявява звукът? Има вътрешен звук, външен звук и таен звук. Тайният звук означава, че той е свързан с природата на празнотата, тъй като всичко възниква от празнотата, която е източникът.
За да разберем това, обикновено трябва да имаме способността да сме в нашето истинско състояние, иначе не можем да го открием.
Оттам възниква вътрешният звук. Вътрешен звук означава, че въпреки че нашата енергия е свързана с физическото ни тяло, ние я откриваме само чрез преживяване. Това не е звукът, който чуваме с ухото си. Външният звук е свързан с приятен, неприятен или неутрален звук, всички звуци, които обикновено чуваме и които се произвеждат на материално ниво.
Всичко това е много важно за да се хармонизира нашето състояние. За да се хармонизира енергията ни, трябва да имаме знание за този основен принцип на нашата природа, иначе не можем да я хармонизираме.
Така може да се обясни … просто е, нали?”
3 юли 2014г.
Интервю с Адриана Дал Борго в Дзамлинг Гар, 11.02.2015г.
вестник Огледалото: Може ли да поговорим малко за произхода на Кайта?
Адриана: През ноември 2011 г. в Мерилинг, в северната част на Тенерифе, Ринпоче откри в Youtube много дръзновени песни, написани и изпети от млади тибетски автори, живеещи в Китай или Тибет.
Особено една песен, наречена „Denba“, което означава „истина“ (номер 5.10 в колекцията „Посланието на Тибет“), изразява сърцевината на посланието им по много поетичен начин [текстът на „Denba“ е публикуван на края на интервюто].
Така Ринпоче започна да записва някои от песните, дума по дума, от всяко видео, като слушаше много песни, за да избере подходящите за своите цели. Малка група от нас, които присъствахме при тези щастливи обстоятелства, опитвахме да следваме пеенето на Ринпоче, но никой не знаеше тибетски, така че просто трябваше да тананикаме!
За да направи песните по-достъпни за всички, Ринпоче реши да ги транскрибира по системата drayig, така че да можем да следваме текста и да пеем с него, след като беше обяснил значението на всяка дума. Така започна всичко.
Можете да си представите огромното количество работа по записването, не само на текстовете на песните, но и на паузите, означаването на мелодията със символи, а когато някой гласни са по-дълги – дори и вокализма, на тибетски и на drayig! От този момент нататък по-голяма част от ежедневието на Учителя беше посветена на това.
Къщата беше с музика нон-стоп, от рано сутрин, когато Учителят се събуждаше и започваше да работи, слуша и записва песните, до късно вечерта, когато пеехме. През няколкото часа сън тези мелодии непрекъснато отекваха в съзнанието ми. Това беше силно преживяване.
Когато Ринпоче напусна Тенерифе през декември 2011 г., за изучаване и пеене бяха готови 42 песни. Няколко месеца по-късно през февруари 2012 г., в Ташигар Юг Ринпоче представи първата си колекция от 60 песни, разделени в шест групи от по 10 песни всяка.
Тогава танците започнаха да придружават пеенето, като това да започна да се движа дойде много естествено за мен. Отначало направихме най-семплите танци. Поне сега изглеждат така, но не и тогава, когато на мен и Луда ни отнемаше по няколко часа да разучим една основна стъпка в тибетските танци – надясно, наляво, надясно и нагоре!
Започнахме с танците в кръг „So ya re lo “ (1.3.9) и след това “ Ala la mo se „, 2.9 от първия том., и „Dendrel Sanbo “ (1.8), тези, които беше възможно да се разучат от видеото. Представете си 10-15 души, танцуващи в една сравнително голяма дневна, около голяма маса, между кресла, внимаващи да не счупят лампите или прозорците или да не се ударят помежду си с нашите първи не толкова хармонични жестове.
Тази група от ентусиазирани, понякога изненадани, но определено посветени пионери в Кайта прекарваше часове наред около Учителя, от следобед до късно вечерта и така това се превърна в основната ни ежедневна дейност.
Да пеем и танцуваме след това, заедно, е чудесен начин да практикуваме и преодоляваме ограниченията и очакванията си.
в.Огледалото: Какво е значението и как виждате стойността на Кайта?
Адриана: Миналата година, в началото на 2014 г., Ринпоче и Роза искаха да намерят име за танците, които до този момент наричахме „тибетски модерни танци“. Въпросът беше да се намери кратък израз, който може да отвори нови хоризонти, да признае стойността на всичко, което Ринпоче прави, като се вземе под внимание, че всичко това започва от Тибет и тибетския език, но в същото време да покаже, че нашата цел – развиване на хармония в индивида и между хората, и всичко, което ги заобикаля, чрез танц – отива отвъд защитата и насърчаването на една единствена култура. Ето защо, например, в представянията или видеоклиповете на Кайта не използваме често традиционните тибетски костюми, а по-скоро костюми, които сами правим, като цяло те са колоритни, с орнаменти като колани или гривни с различни цветни панделки, използвайки креативността и уменията си.
Така се прояви името „Кайта“, а също и символът: безкрайният възел, златен и сияен, на планетата Земя. Кайта означава „Хармония или мелодия на пространството или на небето“, въпреки че обикновено казваме „Хармония в пространството“. Ключовите думи „хармония“ или „мелодия“ са лесни за разбиране в най-общ смисъл. А що се отнася до практикуващите, предполагат и по-дълбок смисъл [Вижте думите на Ринпоче в началото на интервюто].
Когато имаме това знание, когато хармонизираме нашето състояние, то резонира навън, без граници между вътре и вън.
Символът на Кайта означава, че непрекъснатият, безкраен поток от енергия, без препятствия, потокът на любов като мелодия, прониква и се проявява в цялото ни сърце и в цялата земя чрез песни и танци. Ние можем да четем и да обясняваме това по много начини и в различни аспекти.
в. Огледалото: Знаем, че Ринпоче прави някои промени в начина, по който са организирани тибетските песни. Първоначално имаше колекция от 108, но сега се подготвя група от 180. Може ли да ни кажете повече за това?
Адриана: В началото имаше тази първа колекция от 108 песни и втора колекция от 72 песни. Първата колекция вече е преведена и публикувана в книгата „Послание от Тибет“.
После Ринпоче започна да прави още една колекция от 180 с повечето от песните, но не всички, от първите два тома, както и някои нови песни. Тази нова колекция се нарича „Melhor“ и е термин, свързан с астрологията. Тя включва три групи, наречени „Metreng“, всяка с 60 песни, така че ще има „Metreng 1 ‘,’ Metreng 2“ и „Metreng 3“. Това ще бъде нова колекция. Все още се учим да пеем повечето от новите песни и нямаме преводи, така че ще мине известно време докато се публикуват и те.
в. Огледалото: Как решава Ринпоче на коя песен да се спре, има ли определен критерий?
Адриана: Ринпоче следва три принципа при избора на песен:
– смисълът на текста, който трябва да e дълбок и интересен (в предговора към книгата „Послание от Тибет“ разяснява основните теми на текстовете);
– мелодията;
– изпълнителят, неговата / нейната всеотдайност, произхода му/й, как се представя и представя песента, така че третият критерии касае главно певеца;
в. Огледалото: Можете ли да ни кажете как се прави хореографията на танците? Дали Ринпоче избира песните? Какво става, ако някой иска да опита да направи хореография по някоя песен?
Адриана: Процесът на хореография на танците е много интересен.
Продължавайки историята, връщайки се назад към 2012 г., в някои клипове танците не бяха пълни, виждаха се само частични движения, така че следващата „стъпка“ беше да се изгради пълна хореография от тези последователности. В Tашигар Юг Ринпоче ни помоли да работим по танци като “ Nas Qenbo“ (1.3.5), „Naco Bod-la Ga“ (1.3.6) и няколко други. Опитах се да разбера принципа на движенията и да създам една приемлива и приятна последователност. За мен това беше една напълно нова дейност, но бързо започна да ми харесва да оформям и развивам песента.
В някои други танци самият Ринпоче ме водеше в създаването на хореографията, като посочваше точно кои движения съответстват на отделни куплети. “ Pu Yana “ (1.6.3) е един от тези танци, в които Учителят намери много интересно движение, което във видеото траеше само няколко секунди, но му напомни на едно конкретно движение от Ваджра-танца.
При други танци като „Draxis“ (1.11.8) и „Draxis Nima“ (1.8.3) Ринпоче предложи някои от основните движения, но повечето от танците от първия период, първите две години, бяха създадени заедно с Учителя. Затова мисля, че е важно да се научат всички детайли добре, особено мудрите, за да се запазят колкото е възможно първите оригинални движения, без да се губят ценните указания на нашия Учител.
После конкурсът „Mеригар под звездите“, в началото на септември 2013 г., също беше по идея на Ринпоче и Роза, и цялата Дзогчен общност сериозно започна да танцува! Първият кръг на състезанието имаше успех благодарение на трогателните усилия, отдаденост и сътрудничество (въпреки че в началото много хора питаха защо правим това) на хората, идващи от всички страни, принадлежащи към Mеригар Изток и Запад, и Кунсангар Север и Юг. Имаше толкова много любов във всичко това! И толкова много потенциал!
Веднага след това за първи път Ринпоче ни помоли да направим хореография от нула за една песен, “ Ema Lha Gyallo“. (1.1.5), за която все още нямаше танц. Церинг и Toпгял от една страна, и Светлана Ваинине и Цветан Александров (които работиха много по конкурса като част от екипа на Меригар Запад) от друга страна създадоха два хубави танца.
След това беше направена хореография по редица танци. Ринпоче изрично посочваше някои от тях. При други танци за мен ставаше така: когато открия песен, която ми харесва, по-специално заради ритъма и тя ме вдъхновява, започвам да се движа, следвайки мелодията и намирайки форма. Наслаждавам се на творческия процес, тъй като той открива пространство и вътре.
Естествено, всеки танц, преди да бъде представен публично, трябва да получи одобрението на Ринпоче. Учителят често предлага или леко променя някои движения. И разбира се, ако някой прояви желание да работи по определена песен, е добре дошъл! Те просто трябва да следват основните принципи.
в. Огледалото: Колко танца са завършени вече?
Адриана: До момента (бел. ред. 2015 г.) има около 95 танца. По едно време Ринпоче каза, че трябва да имаме 180 песни и 90 танца, но ние вече превишихме тези бройки. Ние сме много активни!
в. Огледалото: С какво танците на Церинг и Toпгял се различават от вашите и с какво са сходни?
Адриана: Трябва да попитате танцьорите, тъй като те могат да видят отвън, моята гледна точка е относителна.
Танците се развиват непрекъснато и виждам голяма разлика от началото на нашата работа до сега. Но както казах, това не са само Церинг и Toпгял, или аз, имаме хореография, направена от много от танцьорите: някои практикуващи руснаци създадоха доста красиви танци, както и поляците и екипа на Дзамлинг Гар, а други танци идват от САЩ. Има пространство за нашата креативност и е толкова интересно и благодатно да виждаме как се проявяват различни таланти и стилове. Насърчавам и други да се отворят за тази възможност.
За мен това е изключително важна точка: всички сме практикуващи или се стремим да бъдем и се състезаваме, за да видим кой прави най-добрия танц!
Всички участваме в този процес на проявление на Кайта радостни танци, защото Кайта представлява точно това, хармоничния поток на енергията на земното кълбо. Всички сме част от него, сътрудничим си за да бъде възможен и да го запазим жив, преодолявайки всички възможни граници, разделяния, ограничения. Това е нещото, за което пеем с часове всеки ден!
в. Огледалото: В бъдеще ще има ли инструктори или поне опитни хора, които ще могат да дойдат и да обучават на място?
Адриана: Да, това ще се случи. Вече има някои експертни танцьори, които могат да водят кратки курсове или сесии, за да споделят това, което знаят. Вероятно скоро ще има повече танцьори, които могат да водят курсове не само в Дзогчен общността, но и открито, за външна публика. В момента работим по основната структура на такъв курс (бел.ред. вече има инструктори по Кайта).
в. Огледалото: Как виждате бъдещето на Кайта и развитието на танците? С какво Кайта е от полза за Дзогчен общността?
Адриана: Пълното име, което използваме – Кайта радостни танци, включва цялостния смисъл и ползите от тази дейност. Ключовата дума „радостен“ трябва да се разбира като вътрешно и дълбоко състояние, различно от щастието, свързано с положителни обстоятелства.
Ако погледнем към корена на думата „joy“, „gioia“ на италиански, ‘gozo’ на испански и „gaudio“ на латински, той идва от санскритската дума yuj (от която произхожда и думата „йога“) и обикновено се превежда като „съюз на индивидуалната душа с универсалния дух“.
Кайта радостни танци е начинът, по който се тренираме да интегрираме нашите три аспекта, или съществувания, в състоянието на присъствие, за да намерим това състояние на „радост“. Имаме щастието да правим това в Гаровете, в присъствието на нашия Учител, по няколко часа всеки ден.
Вярвам, че това е ценен и мощен инструмент, важен метод, който изобщо не е традиционен, дори е „извън контекста“. Учителят подчертава много значението на тази дейност и за мен е важно всички да се опитваме да преодолеем ограниченията и оценките си, да отворим съзнанието си малко и да се опитаме да го последваме, без съпротива. Можем да открием много.
Един ден, когато влизаше в Гонпата за обичайната среща в 17:00 ч., Учителят каза: „Ние живеем, за да бъдем в мелодията, не в параноя, както е при много хора“.
в. Огледалото: Как виждате Кайта да се прилага и в “света”, в полза на хората и обществото?
Адриана: Когато пеем, много песни говорят за преодоляване на разделението между, например, различни групи сред тибетците или между различни школи в будизма, както и на предразсъдъците и конфликтите между човешките същества. Пеем за това да се постигне мир в света, да зачитаме и пазим нашата земя, да желаем благото на всички чувстващи същества, да съхраняваме местните езици. Тези теми не са ограничени до тибетската култура, но представляват сърцето на всяка култура и ценности, които принадлежат на цялото човечество.
Пеем и повтаряме песните много пъти, като мантра. Когато прилагаме тези принципи във всекидневния живот, нашето намерение става конкретно и може да повлияе малко на външния свят, работим в посока на еволюцията.
Кайта радостни танци имат голям потенциал и ми се струва, че те са един от начините Дзогчен общността да се отвори и да предложим нашето знание и възможности на „външната“ общественост. Въпреки това, когато обясняваме Кайта радостни танци, не е нужно да говорим за духовност, за свято Учение, идващо от далечна страна, или за медитация. Понякога тези думи може да уплашат хората или да предизвикат отпор, или предразсъдъци. Може да се обърнем към хората от всички възрасти по прост и директен начин, да споделим нашия опит и да танцуваме заедно вкуса на „радостта“, като малко семе, от което може да цъфне красиво цвете.
в. Огледалото: Моля, разкажете ни за произхода на песента на Дзамлинг Гар!
Адриана: Можем да говорим много за песента на Дзамлинг Гар, но важното е да се каже, че в края на 2012 г. и началото на 2013 г., по повод създаването на Дзамлинг Гар, думите и мелодията на песента дойдоха в ума на Учителя, когато той беше много спокоен, в момент на радост. Може да видим превода на песента на интернет страницата Дзамлинг Гар.
Това, което бих искала да подчертая, е, че тя е пълно Учение, което включва, според обяснението на Ринпоче, трите аспекта на Основата, Пътя и Плода, които съответстват на трите куплета на песента.
Що се отнася до танца, в началото бяхме с д-р Пунцог, когато създадохме първата част от хореографията. Танцувахме целия танц така, като повтаряхме първия куплет три пъти. Но след няколко месеца Ринпоче каза, че трябва да променим танца. Беше имал нещо като видение през деня и имаше някои предложения за това как да се направи движението. Първо ги записа и след това ми обясни как да направим втория и третия куплет, така че всяко движение да съответства на песента. Беше много интересно.
в. Огледалото: Благодаря много.
‘Denba’, ‘Истина’ (песен номер 5.10 от колекцията „Послание от Тибет’)
Планински сняг от капки нектар, стичащи се от небето
Бистри, чисти реки, вливащи се в ума ни,
Чистият език на бащите ни, вкоренен в рода ни.
Тези трите са истинската мелодия на снежните води.
Река Брахмапутра носи състраданието ни,
Еверест пази обичта ни,
Ваджрата завързва нашата решителност:
Тези трите са истинската мелодия на снежните води.
Писания на радост и тъга по лицето на планините,
Месеци и години на щастие и страдания, проникнали в реките,
Нашата карма на удоволствия и скърби, възпети в песни:
Тези трите са чистата мелодия на снежните води.
Аз съм ти и ти си аз,
Всички сме едно семейство,
Имаме силата да сме обединени и да имаме цел:
Тези трите са истинската мелодия на снежните води.
Аз съм ти и ти си аз,
Всички сме едно семейство,
Имаме силата да сме обединени и да имаме цел:
Тези трите са истинската мелодия на снежните води.
Превод на български: Добромила Парушева
