27-те обещания на Чьогял Намкай Норбу

Намгялгар, Трето ниво тренинг по СМС, 31 март 2000 г.

Сега бих искал да разкажа за моите лични обещания. Много е важно моите ученици, особено тези, които се занимават със Санти Маха Санга, да познават този принцип. Това не е просто принцип, който съм записал, за да кажа „Това са моите обещания”, аз го прилагам. За какво записах тези обещания? Когато започнах да преподавам Дзогчен, в началото преподавах най-общо будистки учения, както и тантра, и давах информация в университета. Даже Институтът за изследвания на Средния и Далечния изток (Istituto Studi Medio Estremo Oriente) понякога организираше някакъв вид публични лекции. С това не е имало никакъв проблем.
Но после много хора започнаха да ме молят да давам учение. В този случай учение означава да посочвам пътя, а учениците да прилагат и да го следват, и да се опитат да постигнат реализация. Затова това е важно не само за моите ученици, но и за мен самия. Аз все още съм в човешкото измерение. Аз съм в самсара, точно като вас. В това отношение между нас няма голяма разлика. Може би имам малко повече опит в учението и знанието за Дзогчен. Това е вярно. Но всички сме в самсара. За да постигнем реализация, на нас ни е нужен път. Трябва да прилагаме пътя, да го следваме по правилен начин. Иначе не можем да достигнем реализация. Затова, когато реша да обучавам някого, „да обучавам” означава, че аз работя с трансмисията, работя с пътя, който следвам.
И това не е нещо просто, което, както казват американците: „човек да споделя”. Лесно е да се каже: „ние споделяме всичко”, но учението е нещо конкретно за постигане на реализация. Докато наистина не постигнем реализация, трябва да уважаваме пътя и всичко, свързано с него. По тази причина чувствам известна отговорност. Ето защо когато в началото Гялва Кармапа ми изпрати две или три писма, в които ме молеше: „Обучавай моите ученици; ела тук, в моите центрове”, всеки път му отговарях: „Моля Ви, разберете, нямам много време, не искам да преподавам, имам работа, водя обикновен живот, работя и печеля пари, така че не мога да ходя насам-натам.” Продължих да получавам неговите писма с молби и никога не се съгласявах.
Но накрая реших да приема, защото възникнаха условия, при които имаше известно объркване и опасност. Например в Рим и Милано имаше центрове на Кармапа и ме поканиха там. Обърнаха се към мен с тези писма от Кармапа, на които никога не давах положителен отговор. Но по-късно там дойде и Лама Геше Рабтен от Швейцария. Той е с големи познания. Много образован и не някакъв обикновен лама, знам това много добре. Затова си помислих: „Ако не изпълня молбата на Кармапа, естествено всички ще отидат при Геше Рабтен. Това не е толкова зле. Може би ще научат нещо от традицията Гелугпа в стил Сутра и Тантра и т.н. Но това е доста далеч от Дзогчен и Махамудра.”
И тогава си помислих: „Може би ако напълно се откажа, това не е добре. Трябва да направя нещо. Иначе всички ще станат ученици на Геше Рабтен.” И това не означава, че съм завиждал на Геше Рабтен или съм се сравнявал с него. Мислех за бъдещето, за това как би могло хората да следват същността на учението – Махамудра и Дзогчен. И така започнах да давам учение. Приех да дойда в Рим, когато Геше Рабтен беше там и имаше ритрийт. Казах: „Добре, да направим ритрийт.” И хората на Кармапа в Рим се заеха с организацията. Не бяха много хора, само десетина души. Но после те организираха нашия първи ритрийт в Субиако. Проведохме дълъг ритрийт, който продължи две-три седмици. След първата половина на ритрийта имаше прекъсване и после продължихме отново.
По това време продължавах да мисля: „Сега предавам учение и съм отговорен за трансмисията. Аз всъщност давам трансмисия. Хората следват трансмисията. Как да го правя?” Освен това до този момент никога не съм се чувствал учител. Винаги съм се смятал за ученик, за практикуващ и това е. Никога не съм искал да ставам учител. Но когато хората се обръщаха към мен и аз предавах учение, неминуемо станах учител. Но след като съм учител, какъв учител трябва да бъда? Много мислех за това.
Дадох ето тези девет основни обещания. Те са общо девет. Така предавам учението. Така взаимодействам с учениците. Това е моя тамча (dam bca’). Тук се говори за 27 обещания. Тъй като девет от тях са свързани с мен, още девет обещания на същия принцип са свързани с учениците ми, и още девет са свързани с обикновените хора, следващи дхарма, приятели, онези, които искат да си сътрудничат с мен. Ако аз сериозно си сътруднича с тези хора, доверявайки им се, тогава те трябва да са този род хора. Ако някой не е в това състояние, аз никога не си сътруднича с него и не му се доверявам. Така че девет, девет и девет общо прави двадесет и седем. Това са моите обещания.
Затова е важно всички мои ученици да разберат това. Особено изучаващите Санти Маха Сангха трябва наистина да разберат как работя аз, какво поемам като отговорност, която се явява и ваша отговорност, и как трябва да работим. По тази причина това е важно. Искам да ви ги предам и също да ви обясня малко. Записах тези свои обещания, когато започнах ритрийта в Субиако. Това беше някъде през 1976 г.
В началото има призоваване на дармакая под формата на Амитаба (т.е. Амитаба Самантабадра, не Амитаба в стила на Сутра), самбогакая под формата на Ваджрасатва, и на измерението на нирманакая под формата на Гараб Дордже, Гуру Падмасамбава като съюз на трите каи, и после на истинския въплътен Гуру Падмасамбава, който е моят изключителен и най-важен учител Чангчуб Дордже. Аз те призовавам. Аз съм твой син, моля те, помогни ми. Тези хора държат ръката ми, краката ми – всичко. Тогава казах: „Добре, да направим нещо. Ще направя най-доброто, което мога.” Ако не го направя и се откажа, това не е добре. Така или иначе трябва да направя нещо. Това е моя отговорност. Но не си мисля, че съм реализиран и имам съвършени способности. Аз не притежавам всичко това и това е истината.
И така, пред вас аз давам тези обещания с добро намерение. Давам тези обещания в три групи по девет, общо двадесет и седем. Поднасям тези обещания като дар. Моля, приемете ги! Нещо такова. После следва номер едно.
Първо обещание. Никога няма да обучавам или правя медитация, или каквото и да е само заради собствения си интерес. Това е много важно, защото обикновено, каквото и да правим, ние даваме вид, че го правим за другите. Но всъщност ние имаме много силно его и винаги го следваме. Ето защо аз никога няма да правя това. Това е номер едно.
Освен това ще се постарая и моите ученици да не тръгват в тази посока. И ако някой от приятелите ми тръгне в тази посока и има това намерение, когато разбера за това, няма да си сътруднича с тях. Това е първото.
Второ: когато давам Дзогчен учение, моето намерение и принцип се свежда до това никога да не давам учение само за пари или някакъв материален интерес. По същия начин, ако моите ученици тръгнат в тази посока, аз няма да ги уча и няма да си сътруднича с тях. Също, ако моите приятели и т.н., които искат да си сътрудничат с мен или да ми бъдат приятели, имат подобно намерение, никога няма да си съдействам с тях с доверие. Това е второто.
Курти (bkur sti) означава „получавам почести” например думи от рода: „Вие сте станал важна личност, голям учител, висше ниво и т.н.” Обикновено курти означава, че получаваме подобни похвали. За такива почести няма да произнеса и дума от Дзогчен учението. Не давам учение заради този принцип. Същото важи и за моите ученици и приятели.
Нендраг (snyan grags) означава „слава”. Ако обърнете внимание, много хора ги занимава това. Действително много. Дори когато например строят манастир в Индия или Непал, казват: „Строим манастир, защото ни е необходима основа за учението, както и опора за сангата, която би могла да живее там.” и т.н. Но ако наблюдавате внимателно, те правят това, за да станат важни личности и да бъдат известни. Много хора постъпват така.
Ето един пример. Преди много години пътувах до Непал и чух за един лама. Казваше се Лама Рало, може би вече знаете за него. Всички говореха: „Лама Рало, Лама Рало”, но аз нищо не знаех за него, защото не беше известен с нищо. Но след известно време Лама Рало начитал някаква мантра и успял да излекува някого чрез нея и т.н. После намерил няколко китайски ученика от Малайзия и Сингапур. Те много вярвали в такива неща и станали негови важни ученици, а след известно време го поканили в Сингапур и Малайзия два-три пъти и той започнал да пътува до там. Лама Рало забогатя, а след това се върна за да построи манастир. Можете да видите манастира като минавате оттам. Това е гигантски манастир. След това започнаха да наричат Лама Рало Рало Ринпоче. Така и продължава да бъде всичко. Това е пример.
Не казвам, че Лама Рало няма качества. Може би има. Не знам, но давам пример с построяването на манастир. Какво правят, като строят манастир? Първо построяват красив храм и в центъра на храма поставят трон за ламата. Всичко изглежда красиво. В манастира може да живеят много монаси. Те може да нямат нормални тоалетни и бани, но пък основната зала с трона ще е много красива. После там канят Ринпоче, Ринпоче ще седи там, всичко ще е с почести и той ще стане известен. Това е пример. Така че моето обещание означава, че аз никога няма да тръгна в тази посока.
Също така няма да предавам учение или да предприемам каквито и да е действия, свързани с Дзогчен учението, за да си създам положение и да притежавам власт. Мнозина имат тази представа. Преди няколко години, когато възникнаха известни проблем с Дзогчен общността в Англия, аз не ходих там дълги години. Например започнаха да говорят, че Намкай Норбу строи своя империя в Меригар”. Знам, че хората могат да имат такива идеи. Но не това е моят принцип. Затова е важно да се знае, че ние не преследваме такива цели. Когато се появят съответните възможности, хората много лесно започват да следват това. Ето защо аз съм дал това обещание.
Освен това никога няма да развивам и разпространявам Дзогчен учението на принципа на дренсем (’gran sems). Дренсем означава завист и сравнение с другите учители и традиции. Например може да изглежда, че съм решил да давам учение, когато Геше Рабтен беше сам. Все едно съм завиждал и т.н. Но в действителност не това е принципът. Истинският принцип е в това, че после аз ще съжалявам, ако не направя нищо, особено пред Кармапа, който многократно настояваше на това. Защото тогава никой няма да се обърне към същността на Дзогчен и Махамудра и после аз наистина ще съжалявам за това. Това е пример. Така че това не е моят принцип. Това е шестото.
Седмото: както знаете, нгагял (nga rgyal) означава гордост. Мислим си: „Сега имаме значение. Дзогчен е най-висшето учение, по-добро от ето това. Затова трябва да имаме по-високо положение” и т.н. Това също не е принцип. Ако имаме такова намерение, сме в неправилна посока.
Традог (phrag dog) е истинска, конкретна завист. Обикновено тя лесно възниква в отношенията между различни центрове и групи. Дори в будизма, въпреки че всички са будисти, вътрешно изпитват голяма завист. И с такова намерение ние извършваме много неща. Затова аз винаги осъзнавам това и не действам на този принцип.
И последното. То означава, че няма да действам чрез моята привързаност, мислейки си: „Харесвам учението Дзогчен, защото това практикувам. Затова искам хората да разберат, че това е специално учение и т.н.” Такава привързаност не се явява принцип.
Това са деветте принципа, които са свързани главно с обичайни светски действия. За „светско действие” използваме израза джигтен чьочьод (’jig rten chos spyod). Ние не следваме джигтен чьочьод. Практикуващите будисти винаги говорят за това, но в действителност постъпват по обратния начин.
Това означава как трябва да се отнасям към себе си, учениците си и приятелите си. Не си сътруднича с хора, които се интересуват от подобни неща. Това също е важно. Например познавам много хора, които казват: „Ние се занимаваме с много важна дарма. Искаме да съдействаме.” Но после проверявам малко дали те наистина имат чисто намерение.
Например преди много години се срещнах с Чиме Ринпоче. Може би помните, че Чиме Ринпоче беше преди много години в Англия. Не знам дали той досега има подобни представи или не. Никога преди това не бях се виждал с него. За първи път се срещнахме в Лондон. Тогава той ми каза: „Ние сме кампа.”(б.р. от провинция Кам). Той е кампа от източен Тибет. Аз съм кампа от Източен Тибет. „Трябва да направим нещо за спасението на тибетската култура и тибетското учение и т.н. Трябва да си сътрудничим, защото тибетските лами и хората, които живеят в централен Тибет и прочее, властимащи, унижават кампа. И кампа не могат да направят нищо. Затова е важно да си сътрудничим, за да разпространим и учението.” Ето това ми каза той. Отговорих му: „Да, трябва,” но си помислих, че това е странно и няма отношение към учението, защото аз се занимавам с учението. Между другото той каза и, че има дарма център. Но тогава аз си помислих: „Как може да постъпим така? Това не съответства на учението.” Това е пример.
Понякога хората предлагат и макар че не казват нищо, проявяват такъв вид сътрудничество. В нашето общество това е много разпространено. Например аз съм прекарал почти тридесет години в университета. Много добре познавам официалните университетски правила и че професорите трябва да си сътрудничат. Ако не си съдействаме, няма да имаме никакви възможности, всичко се блокира. В Италия наричаме това ”мафия”, „университетска мафия”. В дарма също съществува мафия. Не се нарича така, но начинът на сътрудничество и прилагане на намерението е съвсем същият. Затова аз не искам да си съдействам с подобни хора.
Това означава, че ако някой не съответства на моите обещания, дори да иска да бъде добър ученик, аз не му се доверявам. Ако някой иска да ми бъде много добър приятел и да съдейства, но намерението му е противоположно на поетите от мен обещания, никога няма да си сътруднича с него с доверие.
Аз давам тези обещания не за няколко дни, а докато не постигна пълна реализация, защото до този момент винаги ще съществуват отношения с хора и ученици.
Това означава, че аз знам, че аз съм дал тези обещания. Понякога е възможно да се разсеем. Но след секунди, минути, часове, забелязваме, че постъпваме неправилно, че това не съответства на даденото от нас обещание. Ако знам за това и не се отнасям с уважение, то моля, Учители, Дакини, Защитници, разбийте сърцето ми! Това е моето желание.
След като започнах да давам учение, се появи опасност от появата на демона гадрьод (dga’ brod). Спомняте си гадрьод, това е един от демоните в практиката Чьод.
За да си спомням тези свои обещания, аз ги записах през 1978 г., в годината на огнената змия. Това са дадените от мен обещания. Важно е да знаете за тях. Ако ги знаете, ще знаете и как да си сътрудничите с мен и какви трябва да бъдете в учението Дзогчен и моята трансмисия, която давам. Така че това е нещо много важно.

Източник: списание The Mirror

Превод: Добромила Парушева