Сборник беседи на Чьогял Намкай Норбу (извадки)

публикувани в „Огледалото”- вестникът на Дзогчен общността


Истинското значение на интеграцията в Дзогчен Учението

В Дзогчен учението често използваме термина „интеграция”, но истинското му значение на първо място е, че един Дзогчен практикуващ трябва да бъде в състояние на Дзогчен, което означава неговото истинско състояние. За да бъдете в истинското си състояние, трябва да го откриете и тогава вече имате познание за него. Ако имате преживяване или познание за състоянието, което в Дзогчен учението наричаме състоянието ригпа, или състоянието на съзерцание, тогава имате възможността да интегрирате своето съзерцание в обстоятелствата на обичайното си състояние или обичайното ви състояние се интегрира в състоянието на съзерцание.
Разбира се, когато разсъждаваме интелектуално върху интегрирането на всичките ни обстоятелства или обичайния живот в състояние на съзерцание или върху интегрирането на нашата сопособност за съзерцание в относителното състояние, изглежда, че става дума за два различни аспекта. Но пребивавайки в нашата истинска природа, или състояние, разлика между тях няма.

Новодошли

Когато онези, които са следвали учението години наред, практикуват заедно с нови хора, които не са получили трансмисия, много от тях започват да се безпокоят. Не веднъж съм получавал писма от различни места по този въпрос. Когато възникне подобна ситуация, как трябва да се държат по-отдавна практикуващите? Какво трябва да правят?
Има два начина да се реагира в такава ситуация, защото има два вида новодошли, които биват въвлечени в нея.

Заинтересовани хора
Първият вид са всички сериозно заинтересовани от учението, които обаче не са имали възможност да получат трансмисия от Учителя. В този случай не е от особено значение, че все още не са получили трансмисия, защото ангажираността и интересът им са силни. Човек с толкова задълбочен интерес, макар и да не е получил трансмисия днес, ще я получи утре, винаги ще намери възможност да срещне Учителя и да получи трансмисия. Онези които търсят, ще намерят.
Така че със сигурност не трябва да отхвърляме такъв тип хора, които искат да участват и са искрено заинтересовани, и винаги, когато е възможно, когато практикуваме с тях, трябва да им помагаме да участват по такъв начин, че да могат да научат нещо, давайки им необходимите съвети, за да могат да разбират какво се случва.

Как да сътрудничим
Не искам да кажа, че всеки човек може изведнъж да стане Учител и да започне да предава Учението. За да предава Учението, човек трябва да има прецизно познание и определени качества. Например за да си способен да предадеш мантра, не е достатъчно да си получил трансмисия за нея от някого, а трябва да си я приложил и ако възнамеряваш да я предадеш, трябва да имаш определено ниво на реализация на мантрата. Когато човек не е постигнал това и просто повтаря мантрата, като мисли, че това е достатъчно за трансмисията й, такава трансмисия няма да работи добре. А не работи ли добре, е безполезно това да се прави, тъй като води само до заблуждение. Тоест не става дума човек да се представя за Учител или за някой, който дава трансмисия, но въпреки това съществува начин да сътрудничим с другите, за да им помогнем. Ето така трябва да се подхожда спряма първия тип хора, които са искрено заинтересовани: няма нужда да ограничаваме нищо.

Любопитни хора
Има един друг вид хора, които не са искрено заинтересовани да следват Учението, да правят практика или да постигнат реализация чрез този път. По-скоро това, което ги води, е един вид любопитство, може би просто искат да разберат какво се случва и от какво се състои това учение. Преценим ли, че някой само проявява любопитство, сме в правото си да го помолим да не участва. Защо? По една много проста причина. Ако въпросният човек е приятел на някой практикуващ, то практикуващият заслужава уважението на своя приятел или приятелка. Практикуващият може да обясни, че пътят, учението и практиката са неща, важни и сериозни за него, като помоли вежливо приятеля си да не омаловажава това с любопитството си, защото е неуместно да се отнася по такъв начин с нещо важно.
Истинският приятел със сигурност ще уважи подобна молба. Ако не я уважи, а продължи да настоява, то той или тя няма реално уважение към практикуващия и не може да бъде истински приятел. Много е просто и няма нужда да се чувствате обидени, попадайки в такава ситуация.

Получаване на информация
Но някой би могъл да каже примерно: „Ако никога не ми позволиш да разбера какво е това, което правиш, как мога да се заинтересувам?”. Много хора казват подобни неща. Но за такъв човек ще е по-добре да прочете книга за учението или нещо такова, за да получи общо разбиране, вместо да навлиза в пътя и практиката. Да си информиран и да практикуваш са две различни неща.
Така че ако някой е искрено заинтересован, дори и без трансмисия, може би може да участва и да учи. По този начин когато срещне Учителя един ден, ще е готов да прилага наученото, защото ще знае как.

Тяло, глас, ум

Има три аспекта в практиката, свързани с нашите три съществования: Тялото, Гласът и Умът. Има много аспекти на Тялото, като например специфични позиции и начини на седене когато правим практиката. Що се отнася до Гласа, има съображения за това как да дишаме, да пеем, да произнасяме думите, как да се съчетават призовавания с визуализации, как би трябвало да се правят визуализции с ума, как би трябвало да се изпълняват ритуали и т.н. Има много неща, свързани с Тялото, които трябва да бъдат научени и прилагани, включително мудрите и тяхното значение, функцията на мудрите да комуникират, за да задействат самая и т.н. Всичко това може постепенно да се научи и да се помага на други да го разберат.
Принципно всички тези неща са второстепенни по отношение на учението, на метода. Те не са основното нещо, но са начини за прилагане на пътя. Така че ако човек е научил всичко това, би било лесно да го прилага.

Насърчаване на новодошли

Понякога се случва така, че когато нов човек пристигне и има много други, които вече знаят как да правят мудра, как да пеят и така нататък, новият човек да се почувства неудобно. Може да бъде обезкуражен от другите, макар и това да не е принципът на учението. Когато някой тъкмо е започнал (да следва учението), дори такива второстепенни неща могат да му се сторят много важни и чувството, че не знае как да прави каквото и да било, може да го обезкуражи. Ако такъв човек получи дори минимална подготовка, това не е лошо, даже всъщност може да е много полезно.

Тайно учение

Що се отнася дo четене на книги, съдържащи инструкции за практики, които трябва да се разглеждат като тайни, нещата са много различни. Към тях не трябва да се подхожда с любопитство или просто с намерението да се види какво правят другите. Преди да прочетат такъв материал, е много по-добре хората да изчакат да получат предаване от Учител и след това да го приложат, защото понякога, след като някой прочете книга с инструкции, може да почувства, че иска да направи нещо веднага, а ако не знае как да го направи по най-добрия начин, може да направи грешка, която да доведе до проблеми. Още повече, че в ученията има поговорка, която гласи, че „Човек не трябва да взема сам Тайни Учения”, това означава, че трябва да ги получи от Учител, защото учението е свързано с трансмисия. Трансмисия може да бъде получена само от Учител, защото Учителят на свой ред я е получил от своя Учител, в приемственост, която води назад до източника, продължаваща без прекъсване до днес. Тази връзка се има предвид под „трансмисия” и това е причината, поради която е необходимо да бъде получена.

Трансмисия

Има различни видове трансмисия, като например инициация, посвещение и устно наставление, както и необходимостта да се получи поне „лунг” на трансмисията в случай, че става дума за мантра. Такъв „лунг” включва силата на мантрата, която се намира в нейния звук и този звук трябва да бъде чут от Учителя, който от своя страна също е получил трансмисията и я е приложил и е произвел нейната функция. Човек трябва да получи трансмисията на звука на мантрата по съвършен начин от Учителя и накрая, ако я приложи, тази мантра може да проработи, тъй като е свързана с трансмисия. Функцията на пътя, на трансмисията, на метода, е свързана с трансмисията, не само с интелектуално разбиране.
Например можете да вземете книга от библиотеката, да я четете и да разбирате добре написаното. В нея може да се казва „Това е мантра, повторете я няколкостотин пъти и можете да излекувате определени видове болести”. Човек разбира това и рецитира мантрата. Но дори и да има интелектуално разбиране и да започне да прилага мантрата, рецитирайки я според описанието в книгата, много трудно ще постигне реализацията й, защото тази практика няма живот. Какво е животът на практиката? Това е трансмисията. Това е нещото, което липсва в случая. Не става дума за липса на количество или на интелектуално знание, липсва животът, а животът е трансмисията. Така че е много важно да разберем и уважаваме това.

Без прекъсване

Когато искаме да светнем лампа, какво трябва да направим? Трябва да я включим в електрическата мрежа и за тази цел използваме контакт за свързване на лампата с мрежата. Щом лампата е свързана с електрическата мрежа, тя може да се включи. По същия начин трансмисията е като електрическа жица, свързана с източника, без прекъсване, чак до днешния ден. Ето защо смятаме, че трансмисията е важна.
Принципът, силата и познанието за трансмисията са отвъд нашето интелектуално мислене, отвъд концепциите ни, отвъд всичко. Ние не можем да измислим трансмисия. Дори и някой да измисли трансмисия, практика или някакъв аспект на духовна практика, кой знае, това може и да има някаква минимална функция. Някои хора казват, че правят такава практика, защото им носи полза. Може и да им носи някаква минимална полза, но това не значи, че ще ги доведе до пълна реализация.

Приемственост на трансмисията

Човек никога не може да достигне пълна реализация, ако не знае как да мине отвъд собствените си граници, отвъд дуалистичното си състояние. Трансмисията е средство за реализация в този смисъл.
Всички учения, свързани с конкретна трансмисия, имат своя произход.
Този произход идва от някой, който е дал това учение и се е реализирал напълно чрез него, след което методът е бил предаден. Така че ако наистина сериозно следваме подобен метод, знаем, че това учение има своя принцип, своята приемственост и своята трансмисия без прекъсване. Това означава истинско учение. Това е нещо наистина сериозно. Когато говорим за учение, което следваме искрено и сериозно, това е този вид учение, не просто някакъв път или философия, изобретени от някого.
Естествено, можем да се забавляваме, експериментирайки със всичко в живота. Но ако възнамеряваме да посветим живота си, скъпоценното си време, на учение, много по-добре е да разберем наистина какъв е произходът му, каква е ценността му и по какъв начин човек може да се реализира чрез него и така нататък. Основата на учението е трансмисията и ако сме наясно с това, защитаваме трансмисията, и я поддържаме, а онези, които имат интерес да получат трансмисия, могат да се подготвят за това. Така че човек може да работи по този начин.
Всички знаем, че е много полезно и важно да си сътрудничим, и че това важи за всички. Ето защо мисля, че практикуващите по-отдавна в Общността не бива да се безпокоят, когато срещат нови хора, а трябва да им помагат и сътрудничат по начина, който описах по-горе.